Основните неща от анатомията, които са нужни да знаем когато се занимаваме с Фитнес и бодибилдинг, са мускулно-скелетната система (опорнодвигателната система). Тяхната структура и тяхното функциониране.

Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

Според някои източници сегашното име на Витоша има тракийски произход и означава "два резена". Това напомня за двуглавите Резньове, които в профила на планината, гледани от Софийското поле, изтъкват най-добре.

Името Витоша се появява през средните векове. Смята се, че с него славяните подменили старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидид (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос). И трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".

Докато за името Витоша названието на един връх (Резньовете) се разпространява за цялата планина, то старите имена Скомиос, Скомброс и Скопиос са се запазили в сегашния връх Скопарник.

Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената купеста планина в България. Планината е добре отделена от останалите български планини и основното било на Витоша се откроява. То се намира по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица.

Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на факта, че Витоша е сравнително млада планина. За по-лесно описание планината се разделя на четири основни части, като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.

По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.

Характерни за Витоша са каменните реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с тях). Те представляват големи струпвания на заоблени скални блокове. Получили са се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи.

Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта му е около 30 km2 и почти целият е включен в парк Витоша.

Връх Височина
в метри
Черни връх 2290
Голям резен 2277
Скопарник 2226
Безименен 2208
Купена 2195
Малък резен 2191
Ярловски купен 2173
Голям котур (Сиврикая) 2113
Лъвчето 2052
Селимица 2041
Сива грамада 2003

Има още няколко неименувани коти над 2000 m.

Температурите в по-високите части на Витоша са сравнително ниски през цялата година. Средната месечна температура през месец януари е -4°С, а на Черни връх е -8°С. Летните температури също не са особено високи. Средната месечна температура през юли е 13°С, а на Черни връх е 8°С. Абсолютната максимална температура на Черни връх е +24°С, а абсолютната минимална е -27,4°С.

Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширни ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s

Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.

Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море.

В най-ниските части на парка годишното количество на валежите достига 700 mm/m2, а в по-високите тази стойност достига 1000 mm. На Черни връх валежите са 1050 mm. За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи.

Голямото разнообразие на географски условия и големите разлики в надморската височина на различни части от Витоша са предпоставка за голямо почвено разнообразие. Почвообразуването протича основно над продуктите от изветрянето на скали с киселинен характер. В образуването на почвите участва и специфичната флора.

Най-големи са териториите с почвените типове кафяви горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.

Горите заемат над 50% от цялата му територия, пасищата - 25%, а останалите площи са заети от скални масиви, каменни сипеи и площи, които поради релефни особености не могат да бъдат залесени.

На територията на Витоша са установени около 1500 вида висши растения, което е близо 50% от всички описани в България. Сред тях има 24 български и балкански ендемита и 52 вида включени в Червената книга на България.

Растителният свят в парк Витоша е резултат от климатични промени, както и от човешкото влияние. В близост до планината се е намирало селище от преди повече от 2 хилядолетия. Това е повлияло в голяма степен на растителните видове, които растат в парка. Например през 20 век поради безконтролната сеч на дървен материал силно са пострадали вековните букови и дъбови гори, които са обхващали подножието и ниските части на планината. По същото време са обезлесени и най-високите части на Витоша, за да бъдат открити свободни пасища.

От няколко години се забелязва ново естествено възобновяване на гората. Пример в това отношение е местността около връх Венеца (източно от вр. Белчова скала), сред която растат млади 4-5 годишни дръвчета от бял бор (към пролетта на 2007 г.), залесили се от близката изкуствено засадена стара борова гора. По просторния и дълъг южен склон между вр. Ярловски купен и р. Палакария също естествено са се залесили млади иглолистни дръвчета, стигащи до около 1800 m надморско равнище. Подобно е положението и на други места из планината.

Алпийски пояс

Въпреки голямата надморска височина на планината, във Витоша липсва реален алпийски растителен пояс. Това донякъде се дължи на откриването на площи и създаването на обширни пасища, при което е заличена характерната растителност. В най-високите части съществуват съобщества, изградени от растения, характерни за алпийския растителен пояс, но те са само отделни групи и не образуват цяла система. Основен представител на растенията, характерни за този пояс, е планинската гъжва. Във Витоша това растение се среща и в по-ниските части на планината, въпреки че там не е толкова разпространено.

Субалпийски пояс

Субалпийският растителен пояс е сравнително обширен и добре обособен. За него са характерни храстовата растителност и отделните иглолистни дървета, както и отделни площи, покрити с тревна растителност. В най-горните части на този пояс се срещат клек и обикновен смърч, като смърчът е представен само от отделни дървета. Клекът не заема толкова обширни територии, колкото е заемал в миналото, но все пак е едно от характерните за по-високите части растение. Най-разпространен е в районите над хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.

На местата, където в миналото е растял клек, вторично са се образували групи от сибирска хвойна. Освен това в субалпийския пояс се срещат храстовите видове черна боровинка, връшняк, синя боровинка. На отделни места може да се види и мечо грозде. В субалпийския, както и в алпийския растителен пояс, тревните видове са представени най-вече от власатка, полевица и др.

Иглолистен пояс

Най-обширен за планината и заемащ най-голяма територия от природния парк е иглолистният растителен пояс. В по-високите му части горите са изградени от смърч и с понижаване на надморската височина започват да се смесват с бял бор, бяла мура, ела и други, а в най-ниските райони - с бук и бреза. Границата със субалпийския пояс се намира по-ниско от обичайната надморска височина. Това се дължи на изкуственото увеличаване на пасищните територии. На малко места могат да се наблюдават по-големи групи от бял бор или малки гори от този вид. Могат да се наблюдават и групи от бяла мура, но разпространението на този вид е сравнително ограничено. Бялата мура е реликтен вид и балкански ендемит, поради което се правят много опити да бъде разширен ареала ѝ. Растителните видове в тази част на парка се допълват от храстите къпина, малина и синя боровинка. Тревната растителност не е силно развита, но се срещат ендемичните видове средна пирола и българска горчивка.

Среднопланински пояс

В най-горните части на този пояс преобладават смесени гори от смърч, бял бор, бук и дъб. В пояса освен това се срещат и габър, бреза, трепетлика, явор, ясен, липа и други. Най-разпространени са буковите гори, които на места се заемат височина от над 500 m. Тези гори са едни от най-запазените и неповлияни от човешка намеса. Буковите дървета имат сравнително висока средна възраст, а на места са останали вековни букови гори, покриващи големи територии.

По поречията на реките и по местата, разположени в непосредствена близост до водни басейни, се срещат групи и отделни дървета от планинска върба и елша. Най-ниските части на пояса са покрити от бреза и леска, както и от множество храсти. Това е така, защото голяма част от тези територии са били превърнати в сечища и са унищожени характерните горски растения.

Нископланински пояс

Този пояс обхваща териториите между 1000 и 1400 m н.в. Основни представители на растителния свят в пояса са дъбовете и буковете, но в отделни части се срещат и групи от някои иглолистни дървесни видове, характерни за по-голяма надморска височина. На места обширните дъбови гори са примесени с дървета от явор, трепетлика, клен и др.

В някои райони се наблюдава постепенна естествена замяна на бук с габър, като първият вид постепенно бива изместен от втория. В тези по-ниски части на планината започва да се наблюдава голямо разнообразие на цъфтящи тревисти растения.

Гръбначни животни

Бозайници

Едрите бозайници са малко. Това се дължи предимно на незаконния лов. Вследствие на това от тези животни са останали едва няколко вида - благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк като и техния брой не е особено голям. Освен тези видове се срещат още водни земеровки, белокорема белозъбка, обикновен заек, сънливец, лисица, видра и други. Среща се също и дива котка, но броят на представителите на този вид е изключително малък.

Правени са опити да бъдат внесени няколко вида чуждестранни вида бозайници, но от тях не са останали представители в парка. От особена важност са установените 11 вида прилепи, което е много голям брой за такава малка територия. Най-голямо е разнообразието на прилепи в Боснешкия карстов район. Всички видове прилепи са защитени от Закона за защита на природата, но въпреки това техният брой е намалял през последните години. Това се дължи на развитието на туризма и превръщането на пещерите, които са естественият дом за прилепите, в туристически обекти.

Птици

Установени са близо 200 вида птици, от които 120 гнездят на територията на Витоша. Най-разпространена е сокерицата, която се среща най-вече из смърчовите гори. Там се срещат още жълтоглавото кралче, кръсточовката, боров синигер и други. От особено значение са видовете голям ястреб и малък ястреб, черен кълвач, пъстър кълвач, които са редки видове.

Други птици, които могат да бъдат наблюдавани, са керкенез, белоопашат мишелов, голям ястреб и др. В най-високите части се срещат балканска чучулига, планинска бъбрица, пъстър скален дрозд, сиво каменарче, домашна червеноопашка, белогуш дрозд и други. В по-ниските части, в широколистния и смесения пояс се среща лещарка.

От нощните птици се срещат горска улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка, пернатонога кукумявка. От по-големите дневни - грабливи птици като скален орел, малък креслив орел, орел змияр, осояд и др. Те са много рядко срещани през гнездовия сезон, и то предимно в южните и югозападни дялове на планината.

Риби

Рибите не са много разпространени. Това се дължи на малкото количиство водни басейни и на техния характер, който е предимно от тип планински поток. Най-разпространеният вид е речната пъстърва, за която бързите студени речни течения са характерно местообитание. В миналото са правени опити витошките водоеми да бъдат зарибени с вида балканска пъстърва, но в момента този вид риба почти не се среща.

Безгръбначни животни

Огромен е броят на безгръбначните животни. Витоша е обявена за територия от особено голямо значение по отношение опазването на бъзгръбначните животински видове. Голям е броят и на ендемичните и реликтни видове - близо 150 балкански и български ендемити и 85 реликтни вида. Срещат се около 300 вида безгръбначни, присъстващи в списъците на редките животни. Витоша е на второ място по разнообразие на подземните ендемични видове. Локални ендемити са три вида пещерни ракообразни и тук е единственото място, от където могат да бъдат извлечени сведения за тях. Почти всички пещерни безгръбначни са поставени под закрилата на закона за защита на природата, поради тяхната неприспособимост при промяна на местообитанието.

Най-разпространени от насекомите са видовете голям сечко, буков сечко и други. През последните години драстично е намалял броят на пеперудата аполона и учените предполагат, ча ако не бъдат взети мерки за нейното опазване в близките години, тя напълно ще изчезне.

След разразилия се смерч на 22 май 2001 г. в резервата Бистришко бранище е повалена около 60 хектара смърчова гора, а впоследствие от повалената дървесина пламва епидемия от паразита Ips Typographus. Той се храни с кората на дърветата, поради което представлява реална опасност за горите в парка. Първоначално паразитът се среща само в резервата, но след това се разпространява и извън територията му. Към месец май 2005 г. вследствие повалянето на дървета от бури, както и заради разпространението на паразита са обезлесени територии с площ от около 120 декара.

Туризъм на Витоша
Витоша се намира в непосредствена близост до София и вследствие на това планината се е променила повече, отколкото другите български планини. На територията на планината се намира Природен парк Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Витоша е любимо място за туризъм на жителите на София. Най-известните туристически маршрути свързват изходните пунктове Княжево и Драгалевци с местностите Алеко под Черни връх, където се намира хижа Щастливеца, наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца, Бай Кръстьо - също наречена на планинар, Златните мостове, където също има много хижи и малки хотели, и Копитото.

В планината има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Лалето (най-дългата), Заек и Ветровала.

В полите на Витоша се намира Боянската църква, която е един от културните символи на България и културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.

Транспортът от София се осъществява с автобуси, маршрутно такси, кабинков лифт Симеоново и седалков лифт Драгалевци.

Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец - Черни връх.

Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров. Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище

Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша. Заедно с обявяването на националния парк са обявени и двата резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянският водопад, който е най-високият на територията на планината.

Здравейте всички!

Предлагам в този блог да обсъждаме храненето, хранителните режими и добрите практики.

Ще се радвам всеки, който има някакви установени хранителни режими, които са ползотворни и полезни да ги споделя тук, ако желае.

Първоначално можем да започнем дискусия например за подсладителите, та чак до вегетарианството и съответно месото...

Radoslav Ivanoff

Историята на L-карнитина започва от 1905 г., когато е извлечен за първи път от мускули. Минават дълги години в изследвания и труд, докато се установи огромната му роля в енергийните процеси в клетките на човешкия организъм. За първи път L-карнитин е синтезиран от италианската фирма "Sigma-Таu", а широкото му разпространение за профилактика и лечение датира от 1982 г.
В тесния смисъл на думата L-карнитинът не е аминокиселина (не се използва като невротрансмитер или пък в протеинния синтез).

Точният термин за него е витаминоподобна киселина - Вт. От химична гледна точка е от същата химична фамилия, както и холинът, и има две стереоизомерни форми (една и съща химична структура, но молекулите на едната форма са огледален образ на другата) - L-карнитин и D-карнитин.

В метаболичните процеси биологично активен е само L-карнитинът, докато D-формата не оказва никакъв ефект. Карнитинът се изхвърля бързо от тялото - полуживотът му е 17 часа, затова постоянно трябва да се подменя. При нормален човек приблизително 75 % от карнитина се получава директно както протеина от храната и останалите 25 % се синтезират от тялото при наличието на необходимите за това витамини и минерали – В1, В6, С и желязо. За синтеза му са необходими също и аминокиселините лизин и метионин. Едно от основните места в тялото, където се синтезира той, са бъбреците и метаболизмът му до голяма степен зависи от функционирането им.
Богати източници на L-карнитин и неговите прекурсори са червеното месо и по-конкретно агнешкото и телешкото, млечните продукти и авокадото; зеленчуците и плодовете имат малко или изобщо нямат L-карнитин.
Как действа L-карнитинът?
Вътрешната митохондриална (клетъчна) мембрана е непропусклива за мастните киселини. Преминаването през нея ще стане само ако всяка мастна молекула се свърже с молекула карнитин и така проникнат заедно в митохондриите - клетъчните "пещи". Влезли там, чрез оксидацията мастните киселини се разграждат, освобождавайки енергия. Тогава карнитинът се свързва с токсичните отпадъчни продукти на метаболизма и помага за извеждането им навън от митохондриите, така че ползата от него е двойна - веднъж пренася енергията до пещта и след това изхвърля останалата "пепел". Върховите му стойности в кръвта се получават 3 до 6 ч след приема, така че за да извлечете най-доброто от него, трябва да го вземате 3-4 часа преди натоварване. Тялото се адаптира към увеличения прием на L-карнитин, като увеличава и изхвърлянето му от организма. Затова повечето хора получават най-добри резултати от приема му само в рамките на 2-3 седмици. Практиката сочи, че най-добрият цикъл на прием е "2 седмици със и 2 седмици без".

L-карнитинът е незаменим за растежа и развитието на мускулите, използва се с отлични резултати в случаите на angina pectoris и сърдечна болка (обикновено предизвикана от физически стрес), необходим е при проблеми с дишането (подобрява снабдяването на мускулите с кислород), предотвратява мастните отлагания в сърцето и черния дроб (особено вероятни, ако редовно употребявате алкохолни напитки).

При аеробна тренировка 50 % от използваната енергия идва от мастните клетки. Когато тя е анаеробна, този процент вече е 80. Работещите постоянно мускули добиват енергия изключително от разграждане на мазнините, затова не могат да функционират без карнитин. Той участва и в оксидацията на аминокиселините с разгъната верига (ВСАА) - L-валин, L-левцин, L-изолевцин, пречи на натрупването на коензими, нарушаващи клетъчната мембрана и препятства отлагането на млечната киселина в мускулите. Освен това L-карнитинът увеличава доставката и използването на кислород от мускулите, повишава мускулната сила и скоростта на възбуждане и съкращение на мускулатурата. Комбиниран с протеин, увеличава масата на мускулите, давайки на организма достатъчно енергия, за да не разгражда той протеините, а да ги използва максимално за градивен материал.

Както вече стана въпрос, карнитинът има две форми и някои хранителни добавки са само с L, а някои смес от L и D форми (DL-карнитин). Тъй като е много по-лесен за произвеждане, DL-карнитинът е и много по-евтин, но не е безопасен (може да причини мускулна слабост), затова винаги обръщайте внимание каква точно форма купувате. За неактивно спортуващ човек препоръчителните дози са от 1 до 3-4 г дневно. Дозите за билдери обикновено са от 4-5 до 6-7 г (има случаи до 9 г дневно за 80-килограмов човек). За препоръчване е да започнете от 1 г и да увеличавате бавно, като следите за поносимостта и терапевтичния ефект. Дози над 10 г дневно са опасни и за здравето, и за джоба ви, затова спазвайте указанията на производителя. Карнитинът е доста добре поносим и няма противопоказания, но при дълготрайна употреба на големи дози са възможни гадене, повръщане, стомашни крампи и диария. При приема му е възможна и появата на т. нар. рибен дъх от устата - заради стимулирания от него растеж на микрофлората в стомашния тракт. Този неприятен ефект може да се намали чрез увеличаване на нощната доза и разделяне на другите приеми в рамките на деня, а също и с прием на антибиотици с широко действие.
 

Свободните радикали са атоми, групи от атоми или молекули, които съдържат най-малко един свободен електрон във външните си орбити. Електроните са отрицателно заредени частици, които обикновено се срещат по двойки, образувайки химически стабилни връзки. Ако електронът е свободен, друг атом или молекула може лесно да се свърже с него и да предизвика определена химична реакция.

Какво представляват свободните радикали?
Поради химическата си нестабилност, всеки свободен радикал лесно се свързва с други съединения. Атакува най-близката молекула и й отнема електрон, като на свой ред самата тя става свободен радикал. Веднъж, след като процесът е започнал, той може да ескалира в трудна за овладяване каскада и да предизвика драматични промени в организма, последвани от многобройни увреждания. Свободните радикали присъстват нормално в организма и всеки един от тях съществува в продължение само на малка част от секундата, но уврежданията които оставят след себе си, са необратми. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала.

Фактори, водещи до генериране на свободни радикали
Много и различни са факторите, които могат да доведат до излишък на свободни радикали. Излагане на радиация - слънчева или рентгенова, тютюнов дим, автомобилни газове и не на последно място храненето. Богатата на мазнини диета може да засили активността на свободните радикали, защото окислението на мазнините е много по-лесно, отколкото на въглехидратите и белтъците. Присъствието на опасно висок брой свободни радикали променя начина, по който клетките кодират генетичния материал. Образуването на мутирали белтъци уврежда имунната система и води до развитието на левкемия и други видове онкологични заболявания. С времето тялото започва да произвежда все повече свободни радикали, който факт е и в основата на една от теориите за стареенето като процес на молекулно ниво.

Увреждания, причинени от свободните радикали
Свободните радикали могат без ограничение да се свързват с много жизнено важни молекули в тялото на човека, включително и ДНК. Те разкъсват молекули, могат да "отчупят" от молекулата "парченца", да погубят информацията в различни части на клетката, имат роля при редица мутации и нарушават функциите на митохондриите (енергийните органели на всяка клетка). Тези процеси крият голяма опасност, защото:

Окисленият холестерол по-лесно прониква в стените на артериите и ги втвърдява.
Окислената ДНК може да стане причина за мутация на гени или рак.
Процесът на окисление в роговицата на окото води до катаракта.
Окислените клетъчни мембрани и мазнини причиняват преждевременно набръчкване и състаряване на кожата.
Смята се, че 40% от уврежданията на спермата се дължат на свободните радикали.
В средата на 50-те години д-р Денхам Харман от университета в Небраска за първи път обосновава тезата, че свободните радикали са важна, ако не и основна причина за стареенето на клетъчно равнище.

Възниква и друг резонен въпрос: щом свободните радикали са толкова опасни, защо тялото ги произвежда? Те нормално се вписват в общия метаболитен баланс на клетките. В някои случаи дори изпълняват важна роля. Например, белите кръвни клетки ги използват, за да свържат и ликвидират с болестотворни бактерии и вируси, попаднали в тялото.

Освен това организмът притежава способността да се защити от свободните радикали с помощта на ензими, които обезвреждат и неутрализират свободните радикали. По същество тези ензими представляват различните антиокислители, които се присъединяват към високореактивните агенти и ги обезвреждат, преди да нападнат свободната молекула. "Стратегията на действие" на антиоксидантите е ролята им на мишена вместо такава да стават собствени клетъчни структури.

Свободни радикали и спорт
Свободните радикали са нестабилни молекули, които могат да увредят мускулните тъкани. Нивата на кислородна консумация оказват влияние върху степента на вредата, известна още като оксидативен стрес, а продължителните натоварващи упражнения увеличават генерирането на свободни радикали.

Колкото по-усилено се тренира и колкото повече кислород се поема, толкова по-голяма е опасността от оксидативен стрес. Това е една от причините за болката и неприятните усещания след спортни занимания. Свободните радикали увреждат мембраните на мускулните клетки, като атакуват структурните липиди - фосфолипиди. Атаката изтощава клетъчните мембрани и засяга редица свързани с тях ензими. При взаимодействието на свободните радикали с фосфолипидите се отделят и токсични субстанции, които увреждат и други ензими.

Продължителните упражнения предизвикват повишени нива на свободните радикали и продуктите от реакциите им в мускулите и в целия организъм. За щастие антиоксидантите са мощна защита срещу тези молекулярни "нашественици".

Антиоксиданти
Антиоксидантите са защитни вещества, които помагат да се неутрализира вредният ефект от окислителните реакции вътре в клетките. Главните антиоксиданти от хранителен произход са витамините А, С, Е и бета-каротинът, плюс минералите селен, цинк, мед и манган. Те противодействат на вредните свободни радикали самостоятелно или в състава на ензими-антиоксиданти. Действието може да е съвместно и взаимосвързано - например витамин Е, който е неутрализирал свободен радикал, се възстановява чрез химична реакция с витамин С.

Ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли някаква вреда на организма. Това означава, че трябва да приемаме с храната си необходимите количества витамин С, Е и бета-каротин, както и микроелементите селен, цинк, мед и манган.

След мащабно проучване е установено, че хората, които приемат най-много антиоксиданти с храната си, са най-малко застрашени от коронарни болести и рак. В резултат на това изследване са определени следните профилактични дози антиоксиданти:

Витамин С: 100-250 мг на ден
Витамин Е: 30-80 мг на ден
Бета-каротин: 15 мг на ден.
Пушачите и диабетиците трябва да удвоят тези количества.

Когато тялото е в нормално състояние, то само контролира съдържанието на свободните радикали. Нормалната клетка сама си произвежда свободни радикали и антиоксиданти едновременно и този процес се управлява и се контролира от информация в ДНК. С други думи, задачата на всеки човек в тази насока е да предотврати вредата от свободните радикали, много преди тя да стане факт за организма.
 

Сауната
 

На фински сауна означава "баня" или "стая за къпане". Познати от древността са римските и ирландски бани със сух горещ въздух /65-75 градуса Целзий/, а също и руската парна баня /с температура на въздуха до 45 градуса Целзий и относителна влажност до 90 %/. Финската сауна е нещо средно между римската и руската баня. При нея температурата на въздуха е 70-90 градуса Целзий, а относителната влажност - 5-30 %. От време на време се излива 0,5-1 л студена вода върху горещи камъни и за кратко време влажността достига до 70 %.

Как се прави сауна

В помещението за сауна са поставени пейки или кушетки на различна височина така, че при най-ниската пейка температурата на въздуха е 50-60 градуса, а относителната влажност - 30 %, при средната - 70 градуса с 15 % относителна влажност, а при най-високата - 80-90 градуса с 5 % относителна влажност.

След първите 5-8 мин престой се получава обилно изпотяване. Следва охлаждане със студен душ или потопяване в студена вана /басейн/ вън от банското помещение и дишане на студен свеж въздух. След първото охлаждане нажежените камъни се поливат със студена вода и се получава внезапен удар на водна пара. Отново настъпва изпотяване с последващо охлаждане, нов удар на пара и т.н. Това се повтаря 3-4 пъти.

Ако не се провеждат охлажданията, може да се получи прегряване на организма с вредни последствия. Общият престой в сауната е от 20 до 40 мин. След последното охлаждане се препоръчва почивка върху кушетка, обща релаксация или масаж на цялото тяло.

Какъв е ефектът от финската сауна

Резките и краткотрайни колебания във влажността, температурата и електрическия заряд на въздуха превръщат финската сауна в особено стимулираща и дразнеща процедура, която влияе върху общото състояние на организма по нервнорефлекторен път. Получава се ефект на общоукрепващо въздействие на централната нервна система.
Като стресов дразнител сауната стимулира функцията на жлезите с вътрешна секреция. Активират се антистресовите реакции на организма. Повишава се основната обмяна с 30-40 %, а газовият обмен на организма - с 25-48 %.

Голямо количество продукти на обмяната на веществата или токсични вещества /хистаминови тела, отпадни продукти на белтъци и въглехидрати, въглена киселина и др./ се отделят с обилното изпотяване през кожата. Кожните и лигавичните кръвоносни съдове се разширяват, поради което чувството за топлина се задържа дълго време след банята. Значително намалява чувствителността на тялото към студови дразнители и влага.

Венцеслав Евтимов внесе учението йога в България
 

Учителят отказва дипломатически пост, за да стане преподавател

"Йога ми даде нещо, което нямах - здраве", така учителят Венцеслав Евтимов обобщава начина на живот, който е възприел за свой преди повече от 40 години. На 74-годишна възраст той е енергичен и зареден с ентусиазъм да преподава наученото за тази философия през годините. И сега събира верните си съмишленици и ученици в Националната спортна академия всяка събота, за да правят заедно асаните (йогийските пози), да говорят за живота и за йога.

Повече информация може да получите тук